За българското изкуство, преди издаването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров, имаме малко информация и образци, поради слабото проучване. С установяването си на Балканския полуостров, прабългарите пренесли своята материална и духовна култура в земи, където изобилствували тракийски, гръцки, римски и ранновизантийски художествени паметници. Основните образци на прабългарското народно изкуство се смесили с изкуството на местните славянски племена и спомените от пластичното и архитектурно наследство на предшествениците.
Едни от най-старите запазени паметници на нашето изкуство са внушителните развалини на дворците, черквите и другите официални сгради на древните ни столици Плиска и Преслав. Надживяли времето и разрухата, те свидетелствуват убедително за строителното майсторство на нашите прадеди, а монументалните размери, недвусмислено говорят за съществуването на силна централизирана държава. Някога старобългарските двоци, а след покръстването и черквите са били украсени богато, но от всичко това до нас са достигнали само отломки. Друг внушителен и импозантен паметник на старобългарското изкуство от времето на хановете е изсеченият в скалите край село Мадара великолепен „Мадарски конник” – единственият скален релеф в Европа от тази епоха, който представлява блестящ символ на мощ.
След приемането на християнството през 865 г. влиянието на византийското изкуство се засилва още повече. Върху фасадите на бъларските черкви се появили изобилни украшения от разноцветни емайлови плочки, инкрустирани каменни плочи, оцветени стъкла и разноцветни мозайки. Единственият паметник на живописта от това време е керамичната икона на „Свети Тодор” от древния манастир в Патлейна, където са намерени следи от керамична работилница.
Когато българската държава била победена от Византия в 1018 г. , в развитието на българското изкуство настъпил значителен застой. Икономическото и духовно робство се отразили пагубно върху стила на архитектурата. Но въпреки това в този период били построени няколко много известни старини – най-старата част на Боянската църква, църквата в Земенския манастир и църквата „Свети Стефан” в град Несебър. Извънредно интересни живописни творби от този мрачен период са оцелелите стенописи, в които личи типичният за епохата византийски стил.
С възстанието на Асен и Петър между 1185-87 г. България отново станала свободна страна. В новопрестолния град Търново се поставили основите на Втората българска държава. Новите икономически условия на епохата наложили и нови архитектурни форми. Измежду най-характерните паметници от този период са крепостта „Баба Вида” край Дунава, „Асеновата крепост”, останките от дворците в Царевец, „Хрельовата кула” в Рилския манастир и черквите във Велико Търново. Едно от най-ярките проявления на изкуството през Втората българска държава станала живописта. Художниците от Търновската живописна школа били блестящи миниатюристи. За съжаление, трите оцелели свитъка с техни рисунки, прочути в целия свят, не се намират в България. И в трите паметника е отразено много от бита, нравите, архитектурата и има портретна прилика с изобразените царе и велможи. Творческият идеал на художниците за по-жизнено и изящно изкуство, намерил върхновното си въплъщение в стенописите на Боянската черква, изписана от ръката на неизвестен, но гениален майстор. Нарисуваните през 1259 г., Боянските стенописи са наша национална гордост и най-голяма заслуга на безименния майстор е неговата удивителна по онова време дързост да „очовечи” образите на Христос и останалите светци, да им придаде черти на свои съвременници и нарушавайки строгите църковни канони, да отправи изкуството ни към Ренесанса.
