Прабългарите са били твърде голяма етническа общност. Това личи от факта, че след разпадането на Кубратова България те са положили основите на две държави – нашата страна и Волжка България и са играли значителна роля в трета голяма държава – Аварския каганат, където за известно време са били управляваща група. Значителни следи за себе си са оставили прабългарите и в някои райони на Италия, свидетелство за което е отбелязания в историческите източници термин „Италианска България”. За това е неправилно да се смята, че прабългарите са били някакво малобройно племе, което наскоро след идването си на Балканите, набързо се е разтворило в огромната славянска маса. Трудно може да се допусне, че едно „малобройно племе” може да остави едновременно следи в три държави, в една от които – нашата – бързо и веднага да принуди към трайни териториални отстъпки Византия. В писмото на хазарския каган Йосиф от X в. от н. е. се казва, че прабългарите оногондури, оглавявани от Аспарух, са били народ „по-многочислен от пясъка на морето”. За това, не е логично да се мисли, че този народ е изчезнал твърде бързо и почти безследно от нашата история.
Древните българи, които твърде често наричаме с условното име прабългари, са имали своята рождена люлка, но тя дълго време оставаше неизвестна. Най-ясно личи къде се е намирала прародината на древните българи в източниците, които съдържат описание на Древния свят: Историята на Херодот, Арменската география, трудовете на византийски и арабски книжовници, индийски и китайски източници. Всички те точно и неоспоримо сочат, че прародината на древните българи е планината Именон (днешен Памир). В индийския епос „Махабхарарата”, възникнал между X и VI в. пр. н. е. българите са посочени като най-могъщият народ на север от Индия, който е най-важният съюзник. Чрез индийските източници се установява, че древните българи са имали държава около X в. пр. н. е. с името България. В течение на много столетия българите обитавали района на Памир и създали онази висока култура, за която пишат създателите на арменската география. Около I в. от н. е. земите на древните българи били наводнени от тюркските номади, което е причината за интензивното преселение на българите в Кавказ. Тогава се появява първата европейска българска държава с владетеля Авитохол (165 г.). Византийците я наричат Стара Велика България, защото се е простирала от Кавказ до Средна Украйна и от Каспийско море до река Днепър. След смъртта на последния неин владетел Кубрат, синовете му се разделят и това довежда до нови големи преселения към различни части на Европа. В бащината земя остава най-големият син. Вторият – Котраг, повежда народа си на изток отвъд река Дон. Третият – Аспарух (Исперих), идва отсам Дунава, като запазва под свое влияние западните части на Велика България до р. Днепър. Един от най-малките синове – Кубер, се преселва с народа си в днешна Македония. А една мощна прабългарска групировка достига и до Италия, водена от Алцек. Крайният резултат от тези преселения е, че в Европа по това време (7 в. от н. е.) се появяват две нови държави с името България – едната известна като Волжка България, просъществувала до 1237 г., а другата създадена от Аспарух. Тези две държави са съществували паралено от 7 до 13 век.
Или общо по своя път през света древните българи са създали най-малко четири държави: първата в Памир, наричана Булгар; втората между Кавказ и р. Днепър, именувана Стара Велика България; третата между р. Волга и р. Кама, известна като Волжка България и четвъртата – Аспарухова България.
Това са историческите сведения за пътя изминат от древните българи. За всяка спирка от този път могат да се напишат хиляди страници, защото всяка от четирите държави създадена от тях е имала своя дълъг и твърде интересен живот. Но най-главният факт е, че държавите, създадени от някогашните българи в различни райони на света, не са били държави-еднодневки, тъй като всяка от българските държави е просъществувала в продължение на векове. Първата държава на Памир е съществувало 13-14 века (1400 години), Стара Велика България е просъществувала 515 години, Волжка България е съществувала от 680 г. до 1237 г. (550 години) – при това тя е единствената европейска държава, която е нанесла поражение на Чингис хан, от когото е треперела цяла Европа.
Няма друг народ, който да е създал на територията на Европа толкова много държави, колкото са създали някогашните българи, а причината за това е, че те от древни времена са имали дълбоко вкоренени държавнически традиции.
