Надали е имало столица някъде, на която царският палат да е стоял на такова необикновено място, каквото е Царевец. Грамаден скалист рид, с шеметно стръмни урви, опасан почти от всички страни със страшни пропасти, в дъното на които се вие сребристата лента на Янтра, със скалисти пояси по хълбоците, с непристъпни, с ужасни ярове, надвиснали над дълбочината. Само един тесен скалист ръб съединява тоя чудат, фантастически полуостров на Янтра със сушата, сиреч с новото Търново, разположило се живописно по урви, по върхове, по склонове – гледка единствена, поразителна, която възбужда удивление у пътешествениците и кара човека да се пита град ли вижда или един блян!

На тоя горд рид, на това орлово гнездо, което господствува над всички околни ридове на старо и ново Търново, са стърчали в средните векове палатите на българските владетели, биел е пулсът на държавния живот на България.

Тръни и бурен сега покрива стръмната височина, хоросан и каменяк, разсипани навред, са едничките останки от жилищата на царете и цариците, от някогашните сгради, увенчали тоя планински рид.

По стръмните му краища стоят още основите на старите дебели зидове, над отвесните канари. Те са представлявали шестоъгълник, с пет порти, с високи кули над тях.

В средата на XVII столетие част от Царевец е същестувал още. Францисканецът Петър Богдан Болшич от Чипровци, който разказва за местоположението на Търново, „което не може да се опише“, казва, че тогава още се виждали стените на царски палат, там се виждала и крепостта, „която била много здрава, но наполовина е съборена“. А наоколо високата чука, дето бил главният храм, стои половината от много висока камбанария.

Западната част на Царевец в турско време е била застроена на мястото на сринатите царски жилища със стотина турски къщици. Тая турска махала е била унищожена от българите при освобождението на Търново от русите и сега Царевец е съвсем гол, пустинен, обрасъл с дива растителност.

Само джамията, съградена на мястото на старата черква „Света Петка“, едничка стои всред буренясалите развалини. В тая джамия, грамадно и хубаво здание, никакъв признак няма от старата черква. Само един дялан от камък кладенец на двора изглежда да е от старото време. До него се зеленее величествен бряст, на който е прикован надпис: „Това дърво да се пази!“ Това е станало по заповед на княза, защото тоя бряст е свързан с трогателна легенда. Когато Търново пада под турско робство, брястът изсъхнал. Цар Шишман при бягстовото си от Царевец казал: „Когато този бряст пак се раззелени, българите ще се избавят от турско робство“. И в бряст 1877 г. старите хора в Търново с учудване забелязали, че брястът взел да се разлистя и зеленее и си шепнели на ухото знаменателни думи ...