Нищо не подозиращ, нахалникът продължава огледа: стая, отделена от хола чрез завеса. Сега завесата е отмахната до края. По тоя начин стаята се превръща в ъгъл от хола – там: бюро, легло, гардероб, също стенна библиотека. Изобщо мебелите са вградени в стените – от това иде впечатление за липса на обстановка. Абстрактна пустота. Килийна теснота. На противоположната страна – врата към малка кухня. Целият апартамент се вижда като на длан, с преградки като прозрачни стени на килийки в пчелна пита. Тези преградки са висящи етажерки, по които в безредие се мъдри по някоя примитивна керамика, наред с нови броеве на списания.

Всичко в тесния апартамент издава „дръпнатия“ характер на стопанката му. Подбирано с по-особен вкус, то е някак запуснато като тоя стар, забавен коняк на дъното на шишето. А може би и като самата собственица. Само книгите се струват на госта живинка в глухия дом.

Макар и неподредени, струпани на купища дори долу на пода край стените, под етажерката, те привличат погледа му. Той прикляква до тях и разглежда една купчинка. Прехвърля ги в ръце с растящо учудване.