Гергьовден

В народните песни се пее:

Хубав ден Великден,
още по-хубав Гергьовден!

За народа по-почитан празник е Гергьовден, защото Великден се мени – пада се понякога студено време, когато земята все още е покрита със сняг и няма никаква зеленина. А Гергьовден идва винаги със зелената, разцъфтяла, засмяна и ликуваща природа. Ето защо той е по-хубав от Великден.

На Гергьовден първо се берат цветя и се плетат венци – за агнето, което ще колят и за водата, с която ще замесят хляба. В това време момите пеят песни.

Агнето, наречено гергьовско, се принася в жертва на свети Георги. То трябва да бъде мъжко и се взема първото агне, което се е родило през пролетта. Най-старият мъж в къщата го заколва, обърнат на изток, като преди това дава на агнето да лизне сол и да хапне трева. Кръвта на жертвеното животно се прибира в специален съд и се пази. Тя служи през лятото като метеорологическа станция на селото. Като се зададе облак, бабата, която пази съда с кръвта, ще погледне и ще види – ако кръвта ври, това е знак, че облакът идва с град; ако не ври – облакът е дъждовен. Веднага тя съобщава новината на селяните. С тази кръв се мажат и бузите на децата, за да бъдат бели и червени, здрави и игриви.

Агнето се измива, напълва се и се пече във фурна или на шиш. После всички се събират и заедно ядат агнето, пият вино и играят хора, а момите и ергените се люлеят на специално вързани люлки. Докато се люлеят, момите пеят любовни песни.

(„Гергьовден“ - Димитър Маринов)