Преди да преминем към снимане на пейзажи, трябва да бъдем наясно какво ще снимаме, защото най-трудното при пейзажната снимка е да се отдели в нея главното, което да задържи вниманието на зрителя. Неопитният фотолюбител винаги се стреми да хване повече подробности от пейзажа. Ако снима например в планината, той иска да излязат на снимката и бялата бреза, и поточето, и хижата, и заснежените върхове, и горите... В резултат на това се получава претрупана снимка и окото не може да се спре на нищо съществено. Например снимането само на бреза, която се отразява във водата, може да създаде по-добро настроение. Изобщо, колкото мотивът е по-прост, толкова изразителността е по-добра, защото обективът трябва да се насочва към най-главното в сюжета.

Предметите от предния план в пейзажа трябва да се търсят съзнателно, тъй като чрез сравняване на тяхната големина зрителят добива впечатление за дълбочината.

В пейзажната снимка може да се включи и човешка фигура. Това оживява пейзажа, но при едно условие ­ човекът не бива явно да позира и да става център на вниманието.

Нека не се забравя, че черно-бялата фотография не може да предаде красивия многобагрен изглед по същия начин, както цветната. Така, ако сме снимали един есенен пейзаж с пъстри цветове, на получената снимка няма да се види нищо от красотата на багрите, които са ни харесали. Ние оставаме разочаровани. Ето защо, когато избираме сюжет за фотографиране с черно-бял материал, трябва да се опитаме да си представим пейзажа такъв, какъвто би се получил на черно-бялата снимка.

Характерът на осветлението има голямо значение. В зависимост от него един и същ пейзаж може да изглежда и радостен, и мрачен. И тук, както при снимането на постройки, най-подходящо е страничното слънчево осветление. Дългите хвърлени сенки, които се получават при това условие, подчертават релефа на местността, постига се тонално разнообразие. Тези сенки са най-изразителни сутрин и вечер. Особено подходящо за пейзажни снимки в планината е осветлението сутрин, когато не се е вдигнала още омарата. Тогава се подчертава хубава дълбочина, получена от самия въздух.

Интересни снимки могат да се получат и при снимане срещу светлината (контражур) ­ създава се настроение, без което един пейзаж би имал само документална стойност.

Облаците в пейзажа също оживяват, а изображението им създава определено настроение. В случая ролята на жълтия или на жълто-зеления филтър е много важна, за да се потъмни сивото небе и да изпъкнат облаците. На височина повече от 2 000 метра над морското равнище и при ясно време, когато ултрлавиолетовите лъчи са много интензивни, е необходимо да се употребяват специални филтри за поглъщане на тези лъчи.

При съвременните изопанхроматични филми, които предават всички цветни оттенъци в черно-бяло, може да се използва филтър, но това изисква точно определяне на експозицията и правилно проявяване.

Плътните филтри не са нужни, когато се снима в ранните утринни или в късните следобедни часове, защото слънчевото осветление е наситено с жълто-червени лъчи. Зеленината в летния пейзаж излиза като тъмно петно. Тя се просветлява със зелен или жълто-зелен филтър.

Както вече споменахме, слабата въздушна преспектива поради чистия въздух в планината може лесно да бъде премахната от жълтия или оранжевия светлофилтър. Тези филтри са необходими, ако трябва да се създаде впечатление, че далечните предмети са по-близо.

Небето заема значително място в пейзажа. Ето защо експозицията се определя по неговата яркост. По високите върхове на планината, където слънцето грее по-силно, експозиционното време е около два пъти по-кратко. Но ако главното в кадъра е гората, а небето заема малка част от бъдещата снимка, експозицията се определя по гората и нейните сенки. Експозиционното време обикновено е 1/60 сек., но ако има раздвижена от вятъра растителност, то е 1/125 от секундата. При контражурни снимки времето се удължава.