Гюзелев за себе си, за изкуството, за живота
Най-радостното събитие в артистичния Ви живот?
Не е лесно да се отговори на въпроса, кое е било най-радостното изживяване в артистичния ми живот. Разбира се, първа голяма радост бе дебютът ми в "Турандот", но не смятам, че това бе някакво особено постижение. Имам незабравими моменти от концертното изпълнение на "Борис Годунов" в Париж през 1966 г. Не исках да пея на генералната репетиция — бях много уморен, току-що пристигнал от Неапол. Бях в леглото, когато ме извикаха, казаха ми да облека и фрак, защото имало и "малко публика". Истината беше друга — театър "Шан-з-Елизе" беше препълнен, тук бяха и всички най-изтъкнати критици. Изпълнението на нашия колектив бе наистина много вълнуващо и заслужи триумфален успех. Директорът на театъра Валюсиер каза, че не си спомня друг подобен случай на толкова препълнена зала и такива овации.
В "Борис Годунов" съм имал и други подобни изживявания. Например послeдните ми спектакли в Сиатъл (САЩ) също бяха възторжено посрещнати. Но още по-голямо бе вълнението при участието ми във виенската постановка на същата опера — особено в първия спектакъл. След четиридесетия поклон спуснаха противопожарната завеса и просто ни забраниха повече да се покланяме на публиката.
Артистът често решава съдбата на автора
Артистът е длъжен много да внимава — той често решава съдбата на автора на произведението. Затова са необходими много честност, добросъвестно черпене от първоизточника, без никакви външни и чужди ефекти. И когато даваш нещо лично свое, то не бива да бъде чуждо на духа на произведението. Затова стремежът към нова интерпретация на едно произведение трябва да бъде винаги с мярка. а това може да стане преди всичко с реализъм — това е верният път към самобитността, към намирането на собствената творческа личност.
Наистина ли операта умира?
Често се говори за някаква криза в оперното изкуство. тъкмо обратното — чувствува се нов подем, нов разцвет, все повече страни и народи се приобщават към него, все повече хора имат достъп до оперните театри. Техниката — радиото, магнетофонът, грамофонните плочи, телевизията — разширяват обхвата на въздействие на оперното изкуство.
Операта е велико изкуство, на нея съм посветил живота си и досега не съм се разочаровал. Напротив — с все по-голямо желание и усърдие работя за своето усъвършенствуване.
Важното е да си искрен към изкуството
Днес в репертоара на големите оперни театри са включени творби от предкласиката до съвременността, написани с твърде различни средства. Така че ако един певец иска да отговори на международните изисквания, той трябва да умее да изпълнява произведения от различни стилове и епохи. Трябва бързо да преминаваш от един стил към друг. Днес пееш Моцарт, след три дни — Вагнер, след седмица — Бритън. Лично на мен това разнообразие в репертоара ми доставя удоволствие. Важното е да си искрен към изкуството, което правиш, защото, когато завесата се отвори, заговаря на зрителя само онова, което си успял да овладееш, да уловиш в детайли от пресъздадения образ.
Мисля, че няма нещо, което да е написано и да не е изпято — изключвам онези случаи, когато не се познават добре възможностите на гласа. Аз лично не бих се уплашил от едно трудно произведение, щом е написано талантливо. Спомням си, когато през 1972 година в Лондон участвувах в изпълнението на Четиринадесетата симфония от Шостакович. Бях щастлив, че се запознах отблизо с произведение, ново по дух — едно от най-високите творчески постижения на нашия век. В симфонията изобилствуваха проблеми на техническите възможности — и за оркестъра, и за солистите. Но всичко е проникновено, чисто, искрено, логично, без самоцелни усложнения.
Нека не забравяме, че навремето Вердиевите творби са ругани от певците като много трудни. А днес ние "си почиваме", когато ги пеем, относително казано.
Сякаш рисувам в момента!
Винаги съм считал, че съм артист, защото съм художник, творец. Независимо от средствата, с които боравя, аз служа на великата идея на изкуството. Няма рязка граница между отделните видове изкуства. Когато средствата на едното се изчерпят, идва на помощ другото. Важното е да съумееш да изградиш търсения от тебе образ, да заживееш с него.
Лично аз дължа много на живописта при актьорското изграждане на образите — с наблюдателността на художник следя своето тяло, ръце, походка, глас — всички компоненти на артистичната игра. Сякаш рисувам в момента!