I. Лични

– съдържат представа за глаголното лице (субекта).

II. Безлични

– не съдържат представа за глаголното лице:

1. Означават природни явления, напр. съмва се, мръква се, свечерява се, вали, гърми.

   Пример: Цяла нощ валя дъжд.

2. Означават душевни и телесни състояния

   Примери:

   • ходи ми се
   • спи ми се
   • яде му се
   • пее й се
   • пие ни се
   • пуши ви се
   • тича им се
   • страх ме е
   • срам те е
   • яд го е
   • гнус я е
   • грижа ни е
   • болка ви е
   • радост им е
   • не ме е грижа
   • не ми се спи

3. Изразяват липса, наличие, възможност, необходимост, напр. има, няма, трябва, може, стига.

   Пр. В парка има хора.

   Времето е топло.

Според формата си глаголите в българския език се делят на:

1. Невъзвратни – не съдържат кратките форми на възвратните лични местоимения „се“ и „си“.
2. Възвратни – съдържат кратките форми на възвратните лични местоимения.

Примери:

мия се = мия себе си

уча се (от някого на нещо) = Децата се учат от родителите си.

обичат се (взаимност) = Камен и Цена се обичат.

купувам си = купувам на себе си

помагат си (взаимност) = Иван и Борис си помагат в уроците.

В българския език глаголните форми се делят на два вида:

1. Лични глаголни форми – те са носители на значението на глаголно лице, което може да бъде първо, второ или трето. Могат да се явяват с различни окончания за изразяване на категориите лице и число, напр. пиша, пишеш, пишем, пишете, пишат.
2. Нелични глаголни форми – не притежават граматическото значение глаголно лице. Това са причастията, деепричастията и отглаголните съществителни, напр. учещ, учел, учил, учен, учейки, учене.