По времето на Симеоновия наследник цар Петър (927-969 г.) в България се заражда и разпространява „Богомилството“. То било наречено така по името на своя създател – поп Богомил. По форма и съдържание то било ерест, т.е. Религиозно учение обявило се против официалната църква. Богомилите били дуалисти. Те смятали, че във вселената съществуват две начала – добро и зло. Небесният свят и душата са създадени от доброто начало, а видимият свят и тялото на човека – от злото начало. По този начин те отричали целия материален свят и всички представители на земната феодална власт. Богомилството се обявило против кръвопролитията и войните. То намерило добри условия за разпространение в България и за кратко време се превърнало в масово движение.

Богомилството се разпространявало в продължение на пет века и не останало в границите само на България. През XI век то обхванало цяла Византия и околните страни. А през XII и XIII век Богомилството преминало в Северна Италия и Южна Франция. Под негово влияние се развили известните там движения на „катарите“ и „албигойците“, които били първият масов протест на Западна Европа срещу католическата църква.

По такъв начин българските земи станали люлка на едно от най-мощните и с голямо значение религиозно-философско и социално-хуманистично движение през Средновековието.