БЪЛГАРСКИЯТ ЕТИКЕТ

Бай Ганьо у Иречека

Пристигна бай Ганьо от Виена в Прага. Слиза на станцията, нарамва си дисагите и излиза на улицата. Файтонджиите се спускат да му предлагат услугите си — той им прави знак с глава, че не ще. Те разбират знака му за утвърдителен и един файтон се изпречва отпреде му. Бай Ганьо се сърди, блещи се и прави сърдити жестове. Това забелязва полицейският и заповядва на файтоните да се оттеглят.

Мисли си бай Ганьо от кого да узнае де живее Иречек, нашият историограф. Иречек е живял в България, обича българите, ще иде бай Ганьо у него: "Добър ден!" ­ "Дал ти Бог добро" ­ и може да го покани в къщата си; защо ще си дава паричките по хотели? Додето си мисли така, пред него се изпречва един носач с червена шапка и предлага да му носи дисагите. Бай Ганьо го пита знае ли де живее Иречек, носачът отговаря отрицателно, но дава надежда, че ще може да го намери, и пак простира ръце да поеме дисагите. Бай Ганьо не му ги дава, едно, защото мускалите са вътре и може "да запраши нанякъде", и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскубе.

—Ваша милост вървете напред, а аз подире ви — казва вежливо бай Ганьо. — Оставете дисагите, аз ще ги нося.

Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка: хем ще предразположи носача към себе си, хем ще му покаже, че не е някой голям и богат човек, та да не мисли онзи да го скубе.

Вървят, разпитват по кръстопътищата де живее Иречек; най-сетне сетил се някой, че въпросът е за професор Иречек, казва им де да попитат, попитали и го намират.

Бай Ганьо казва на носача едно "да си жив, благодарим" и влиза в квартирата на Иречек.

—О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? — извиква бай Ганьо с един най-приятелски тон, щом влиза в кабинета на стопанина.

Последният му подава зачудено ръка, поканва го да седне и се сърди на своята памет, която не го подсеща кой е този любезен приятел.

—Не ме ли познаваш? — припомня бай Ганьо, като смесва ту "ви", ту "ти". — вий нали бяхте министър в София?

—Да.

—Е, и аз съм оттам! — заключава тържествено бай Ганьо. —То се казва, съграждани сме, хе, хе, хе, ами как! Помниш ли статията във вестник "Славянин"?

—Да, да, спомням си — отговаря сдържано снизходително Иречек.

—Ех че бяха те нацапали!... Ама ти си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм те хвалил!... Те викат Иречек такъв, Иречек онакъв. "Да ме прощавате — викам, — не е тъй".

Иречек познава добре българите и затова никак не се учудва на тази фамилиарност на бай Ганя. Разговорът продължава няколко минути в този тон, сетне минува на по-практическа почва; бай Ганьо хвали квартирата на стопанина, загатва му доста осезателно, че "най-сетне има място и още един странен човек даже да се прибере тука"; говори му за гостоприемството на българите; чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го напоят, ще му постелят". Иречек се старае да му внуши, че квартирата е тясна за домашните му. Бай Ганьо си прави оглушки и развива темата за българското гостоприемство. От тази тема разговорът се извива към търговийката на бай Ганя. Той съобщава на стопанина, че е донесъл за продан розово масло, и му заявява: "Утре, ако щеш, води ме по всичките фабрики, аз съм съгласен; ще ми превеждаш, че не знам езика, а?" Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са от други род, а освен това няма свободно време, но ще му каже де се събират българите студенти, та измежду тях някой може да му услужи.

—Ако щете — допълни бай Ганьо, — няма да те пресилвам. Аз ще дам и на госпожата един мускал масло. Познавам я и нея, как не (Иречек не може да се начуди за коя госпожа е думата). Па ако имате тука роднини, приятели, кажете им, че съм донесъл розово масло — то не е срамота! Аз ще се навъртам по-често около вас, ще си приказваме за България. Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. А?

—Извинете, но...

—Казвам, санким, ако обичате — обяснява сплетено бай Ганьо, — и мен ми е по-добре на хотела, ама хайде, рекох, Иречек — наш човек...

—Благодаря за вниманието; аз бих ви задържал на драго сърце у дома, но не разполагам с лишни помещения. Днес обаче вие сте наш гост и ще обядвате у нас.

—Да обядваме, защо да не обядваме! — съгласява се бай Ганьо. — И ваша милост, казва се, ако не от моята, от българска софра все сте яли...

Влиза след малко майката на Иречек. Бай Ганьо едва се повдига от стола си, прави с ръка едно двойно движение към челото си и снизходително изговаря: "О, здрасти, здраво-живо, дайте да се похванем, ха така, по български. Как сте още? Радвам се.

Госпожата го приветства любезно и с цял ред въпроси показва жив интерес към отечеството на гостенина.

Из книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо"