Книгата е осмото чудо на света. Тя е тяло и дух едновременно. Веднъж отпечатана, овеществена, книгата има магическото свойство да помни и пази запомненото. Да го размножава и пренася през времето и пространството. Да прави всички поколения съвременници.

Книгата е приятел на човека, но може да се превърне и във враг, ако се употреби за нечисти цели. Може и да се обяви за враг – ако противостои на властващи догми. Книгата може да се осъди, забрани, анатемоса, гори… Но не може да се унищожи.

Революцията, начената от Гутенберг, преобрази книгата. Превърна я от свещена във всекидневна вещ. Въплъти я в разнообразни тела, придаде ѝ всякакво съдържание. Правенето на книги отдавна е индустрия и се обвързва с правенето на пари. Но образът на книгата, нейният дух, остава единосъщ за човека.

Книгоиздаването е интердисциплинарна научно-практическа област, която пряко се допира както до бизнеса, така също и до филологията, социологията и медиите. Но книгоиздаването означава и една специфична култура, а именно – културата на книжната направа. Няма нищо по-прекрасно от една професионално написана и професионално издадена книга.

Едва ли съществува по-устойчива метафора за познанието от … Книгата. И от Библиотеката – съставена от книги. Оказа се даже, че в ерата на новите технологии и добрата стара хартиена книга е по-трайна от електронния носител на информация – той може да издържи до 25 години, докато тя оцелява векове, дори „милениуми”.

Книгата е в криза! – често чуваме днес. Умира книгата! – са най-мрачните прогнози. Причините се откриват в глобализацията, в новите медии, в отказа на младите да четат, защото е по-лесно да гледат и слушат. Дали „електронното село”, в което се превръща светът, ще се окаже самодостатъчно за човека? Дали цивилизацията на образа ще смени печатната цивилизация? Всяко културно откритие ражда апокалиптични прокоби по отношение на предходните. Но до днес нито една не е сбъдната. Променя се средата, повишава се конкуренцията, усъвършенстват се техниките, но културните феномени продължават да съществуват в съжителство…

Книгите имат своя съдба, гласи латинска мъдрост. Тя има универсален смисъл, но българската среда ѝ придава особено, бих казал, индивидуално звучене. Защото книгата и книгииздаването по нашите земи не поватарят запоадноевропейския развоен модел. Те извървяват свой път, който минава през редица исторически, социокултурни и идеологически прагове. Периодите на несвобода, на застой и на преход за родната книга са много повече, отколкото са периодите на естествено постъпателно движение.

Не от днес книгата всъщност е триединство: дух – тяло - стока. Смятам, че издателите в работата си трябва да акцентират и върху духовното, и върху телесното, и върху стоковото начало, а не само върху последното, на това осмо чудо на света.