За писането на текст

А. Създаването на текст е винаги усещане за необичайност, защото в този миг всеки от нас добива някаква значимост. В писането човек оглежда себе си, открива лика си и понякога остава изненадан, че може да изглежда по такъв начин, дори като омагьосан. Харесваме си някоя дума, обичаме да я повтаряме често и тогава край нея като гроздове се нареждат други. От мисълта и емоцията тези гроздове могат да узреят.

Открай време са утвърдени правила за писане, които ние понякога мразим, защото те ни подчиняват на норми, далеч от нашия светоглед и начин на мислене. Да пишем без правила обаче, е също правило. Понякога правилата са начин да прикрием себе си и истината. В такива случаи се нагаждаме към условията. Безспорно това е стратегията на нагаждача, който не иска да рискува. Стара немска пословица гласи, че да угодиш на всички, е изкуство, което никой не владее. Не е ли по-добре тогава да сме верни на себе си.

Когато сме в хармония със себе си, ние обикновено пишем, като допълваме думите. Ако пишем за любов, тогава ще притурим обич, милост, радост, надежда, целувка и други трепети на душата. Когато обаче ни е заглождило съмнението и е изгубено вътрешното ни равновесие, обикновено пишем с антоними. Тогава темата за любовта ще бъде обръщана по посока на омраза, неразбиране, раздвоение, изневяра, лекомислие и т.н. Затова, преди да седнете да пишете, проверете мисловната си нагласа по един прост начин. Отбележете си на листа дума, която изразява състояние, например радост, усмивка, тъга и след нея подредете думите, които ви идват по асоциация от първата. Например: надежда – успех, съмнение, убеденост, оптимизъм, възможност и т.н. Подреждайте ги обаче без да се замисляте. Ако те вървят в един порядък – на утвърждаване или разрушаване, бъдете убедени, че и мисловната ви нагласа ще върви в тази посока. Следователно не ѝ се противопоставяйте, а я следвайте, защото по този начин текстът ви ще стане по-хармоничен. В противен случай ще се стремите да пишете едно, а то ще излиза друго. Тогава текстът става накъсан, несвързан, с чести прекъсвания от едно състояние в друго.

И с писателите става така. Алеко Константинов е искал чрез Бай Ганьо да създаде положителен герой, а е създал образ, от който трупаме комплекси. Емилиян Станев е бил с намерение да напише роман за Христос, а в творческия процес се стига до Антихриста. Веселякът Елин Пелин с изненада открива: Аз го пиша сериозно, а то излезе хумор. Намеренията са едно, но писането може да ги промени, ако се подчинява на други състояния на духа. Затова Умберто Еко шеговито отбелязва за книгата: Докато я пиша, си е божа работа. Като я свърша, виждам, че е станала дяволска работа.

(Радослав Радев)

Облечени в думи

Б. Събуждаш се сутрин, протягаш се, ставаш, вземаш душ и отваряш гардероба. А там – цветове, материи, модели, някои поизлезли от мода, други крещящо модерни и нахални, трети, просто си стоят и чакат да им дойде времето. Или да напълнят поредния кашон с вече ненужни дрехи. Протягаш ръка и дърпаш нещо, нещо, което ще те накара този ден да изразиш себе си, да покажеш или да се скриеш от другите. Да изпъкнеш в тълпата или да се превърнеш в един от множеството. Подреждаш всичко от горе до долу и тръгваш с новите очаквания и мисли за деня, оглеждаш се във витрините и в очите на минувачите. Дали това е твоята дреха, дали не прекали с аксесоарите? Може и да бъдеш разбран от тези, които ще срещнеш, а може и да те критикуват, може и да ти се наложи да изслушаш мнения като: какви са тези дрехи, защо с тези цветове, толкова е скучно или пък трудноразбираемо, ти всъщност какво искаш да кажеш с този шал…, а те… Само че ти продължаваш напред, защото не се интересуваш много от мнението на околните. Или пък не съвсем.

Така е и с писането, обличаш в различни цветове и материи мислите си, създаваш им имидж или пък ги прикриваш, или ги правиш да изглеждат така, че да се харесат на някого. Понякога успяваш да стигнеш до нечий вкус, друг път не, но не бива да се отказваш. Това е дарба – да облечеш в думи мислите си, да ги накараш да затрептят,д а се превърнат в нещо, което можеш да видиш и докоснеш, да оживеят и да поемат свой път. Да им вдъхнеш живот и от обикновени черни букви върху листа да се превърнат в места, хора, съдби и животи. Да разказват истории, които вълнуват, събуждат, разплакват и разсмиват. Не са много хората, които успяват да го постигнат. Тук не става дума за онези, които имат високи претенции за уменията си, а всъщност ходят облечени по един доста скучен и доста начумерен начин. Трудно е да изразиш себе си и да бъдеш разбран правилно, да останеш невредим, след като си изтърпял критиките на знайни, и незнайни експерти. Да събереш сили да продължиш по своя начин, а не по техния, защото това са твоите мисли, твоите емоции, оцветени и преживени от теб.

(Елеонора Гаджева, сп. „За хората”)